Вечен живот - Страница 85

— Настасия? — Ан се обърна към мен. — Лунният камък избра теб. Какви са свойствата му?

Нел беше засрамена и се опитваше да не го показва. Прогоних Рейн от мислите си и опитах да се съсредоточа върху настоящето, прехвърляйки през главата си всичко, което знаех за лунния камък. Ами… гладък е? Беличък? Погледнах към камъка в ръката ми. Беше тежък и топъл. Чувствах се малко глупаво, задето си го харесвах толкова много. Дали майка ми беше обичала своя по същия начин?

— Винаги е оформян като кабошон за да се подчертае ефектът на котешкото око — казах бавно. — Рядко бива фасетиран.

— Точно така. Какво друго?

Замислих се за химическия му състав, как се е образувал или откъде произхождаше. Цейлон? Оттам май бяха сапфирите. Уф…

— Той е свързван с луната — спомних си внезапно. Думите се появиха в съзнанието ми сякаш от нищото. — Хората са вярвали, че неговото котешко око нараства или намалява в зависимост от лунните цикли.

— Какво друго?

Мамка му. Образи и факти профучаваха през главата ми. Погледнах към камъка в ръката си. „Сподели с мен тайните си — помислих си. — Кажи ми защо си мой“.

— Смята се, че това е камъкът, най-силно свързан с женското начало — изобщо нямах представа откъде зная това. — Използван е, за да се свързва с женската енергия и да я привлича, особено що се отнася до сънища и предчувствия. — Затворих очи в опит да успокоя мислите си. — Използва се, за да балансира женската и мъжката енергия, за да помага в изцеряването, особено на женски болежки, свързани с месечния цикъл или раждането. Подсилва интуицията. Помага при пророкуване. Ако гадаеш, докато го държиш в ръка, виденията ти ще се прояснят. — Я виж ти, това звучи интересно, помислих си. — Освен това… ъъъ… събира отново влюбени, които са се разделили в гнева си. — Това пък къде, по дяволите, го бях прочела? Надявах се да е истина, а не цитат от някой филм или нещо от сорта. — Защитава тези, които пътуват по вода. Помага при вземането на правилните решения. — Вече наистина не знаех дали все още говоря за лунния камък, така че млъкнах и отворих очи.

Ан ми се усмихваше:

— Много добре, Настасия. Работила ли си с лунни камъни и преди? Изглежда знаеш много за тях.

— Не, не съм, искам да кажа.

— Содалитът — обади се Нел, сякаш не можеше да понесе идеята, че аз съм център на вниманието. Усмихна се кокетно и аз си помислих, че тя бе тази, която трябваше да работи с лунния камък, беше хиляда пъти по-женствена от мен. — Той не се ли използва за… привличане на любовта?

— Не, не и в буквалния смисъл — каза Ан кротко. — Най-общо казано, той ти помага да прочистиш съзнанието си, за да определиш по-ясно чувствата си. Помага ти да се отърсиш от гнева, вината и страха, за да видиш по-ясно пътя си.

— Той сваля на земята хората, които са прекалено емоционални — добави услужливо Чарлз.

Лицето на Нел се стегна. Запазих неутралното си изражение, но вътрешно се кикотех гадничко.

— Той прояснява замъгленото съзнание и разрушава илюзиите — продължи Ан. — Разкрива истината и дарява този, който го използва, с увереност.

Нел си замълча.

— Сега бих искала да се съсредоточим, за да заредим камъните си с нашите енергии и вибрации — каза Ан. — Всеки кристал или скъпоценен камък се използва по различен начин и има свой собствен нрав. При правилна употреба те могат да ви дарят с голяма сила. Да работите срещу природата на камъка ще бъде безрезултатно в най-добрия случай и опасно в най-лошия. Сега ще седнем в кръг, ще се свържем с камъните си и ще видим къде ще ни отведат.

Ан извади малка сребърна купичка и я напълни с морска сол.

— Сложете камъните си тук — инструктира ни тя. — Те попиват околните вибрации и енергии, носят отпечатъка на предишните си собственици и на заклинанията, при които са били използвани. Така че първо ще трябва да ги прочистим.

Тя начерта кръг на пода, като просто направи обиколка на стаята, държейки кутията с морска сол с отвора надолу.

Предполагам, че безсмъртните и маговете осигуряват процъфтяването на търговията със сол. Кръгът беше съвършен, все едно бе начертан с пергел. Всички влязохме през „вратичката“ и започнахме да се настаняваме. Надявах се, че няма да правим нищо гадно. Наистина бях на ръба и изобщо, ама по никакъв начин нямах нужда от нови спомени или видения точно в момента. Въпреки това осъзнавах, че всъщност вече съм видяла най-неприятните неща в последно време. Спомените, които бях потискала с векове, бяха извлечени навън. В гардероба ми не бяха останали особено много скелети. Въпреки това не бих имала нищо против малко почивка. Какво ли щеше да стане, ако просто прекрачех кръга от сол? Дали главата ми щеше да експлодира? Или стаята щеше да пламне? Какво?

Внимателно приседнах между Рейчъл и Чарлз, докато Нел, разбира се, побърза да се настани до Рейн, избутвайки леко Ан, за да си освободи място. Видях как Ан я стрелна с поглед. Кръгът беше толкова малък, че коленете ни се допираха.

Ан постави дебела бяла свещ в центъра на кръга до купичката с камъните и промърмори няколко думи. Щракна с пръсти до фитила на свещта и той се запали. Яко!

— Няма нужда да заемам енергията ви за пречистването, така че просто ме наблюдавайте — каза Ан, след което затвори очи и започна да припява. Думите ми звучаха като келтски — тежки и красиви, плашещи и неземни. Тя постави ръце край свещта, след което ги вдигна към лицето си, все едно загребваше енергия от пламъка. После разтвори длани над сребърната купичка, изсипвайки събраната енергия.

Почти ахнах, когато солта в купичката бе обхваната от бледи синкави пламъци. Знаех, че солта е абсолютно незапалима, Брин дори я беше използвала, за да загаси пожар в кухнята. Въпреки това тази тук гореше, но без да изгаря. След няколко минути Ан сниши глас и огънят угасна с тих пукот. Тя веднага вкара ръка в купичката и извади хелиотропа на Рейн.