Вечен живот - Страница 51

— Как точно ти прилошава? — Ривър изглеждаше много напрегната. Другите бяха продължили без нас и аз се радвах, че нямаше да ми се наложи да ги търся сама. Сигурно щях да се лутам из масачузетските гори с месеци. Истински кошмар.

Не бях сигурна защо Ривър беше толкова настоятелна с тези въпроси, освен ако те нямаха нещо общо с миналото и личната ми история. Бях почти сигурна, че е предположила къде съм родена. Може би не в пълни подробности. Може би не беше уверена в предположенията си. Може би просто това, че магиката предизвикваше подобни странични ефекти при мен, беше нещо важно. Тя се държеше също като Ан и Солис по време на онази история с медитацията.

— Ами… предполагам, че просто съм неопитна — произнесох бавно, чудейки се дали това действително е добра идея. — Никой не ме е учил как да правя тези неща. — Всъщност бях избягвала всякакъв вид обучения като чума. — Така че обикновено се чувствам… зле. Не мога да дишам, имам усещането, че главата ми ще експлодира, а сърцето ми ще се пръсне. — Беше ми неудобно, сякаш споделях някаква своя слабост. — След това буквално имам махмурлук. Искам да кажа, че кръговете са яки с целия този прилив на енергия, но на мен просто ми прилошава и затова се старая всячески да ги избягвам.

Ривър мълчеше. Стоеше толкова близо до мен, че можех да видя прикования й върху лицето ми поглед в мрака.

— Ъъ… поне ти ще бъдеш до мен по време на този кръг — добавих в неубедителен опит да кажа нещо мило. — Нали разбираш, аз искам да опитам. Щом ти си тук…

Бях почти убедена, че всеки момент ще бъда изпратена обратно в къщата, за да мия чинии или нещо такова.

Ашър и Солис бяха забелязали, че Ривър не е с тях, и се върнаха безшумно, заставайки до нас.

— Какво става тук? — попита Ашър и прокара ръка около кръста на Ривър.

— На Настасия често й прилошава, когато е в кръг — каза тихо Ривър. — Освен това има видения. Ашър, ще те помоля тази вечер ти да водиш кръга. Аз искам Настасия да стои между Солис и мен.

Ето го отново усещането, че съм експонат в зоологическа градина. Чувствах се глупаво, задето привличах вниманието към себе си по подобен начин. И без това вече ме възприемаха като някакъв изрод. Надявах се, че Ривър ще успее някак да ме излекува от тези странични ефекти, да ме научи как да правя магика, без след това да се чувствам като прекарана през центрофуга. Дори като се вземеше предвид миналото ми, не можех да повярвам, че съм единствената, която реагира по подобен начин.

Излязохме на поляната, която бе около трийсет метра в диаметър, заобиколена от високи дървета. Сухата трева се слягаше под краката ни, докато вървяхме към останалите. Бяхме точно тринайсет и знаех, че това се възприема за „щастливо“ число при формирането на кръг. По принцип обаче бройката нямаше особено значение — по време на онзи гаден кръг в Бостън бяхме само деветима. Солис коленичи в средата на кръга и струпа малка купчинка от сухи клони. Промърмори някакви думи, след което направи жест с ръка и — абракадабра! — Ярък пламък затанцува сред подпалките. Ето това вече е полезно заклинание, помислих си аз. Не бих имала нищо против да науча как да призовавам огън от нищото.

— Тази нощ сме се събрали, за да отпразнуваме появата на новата луна — произнесе Ривър с ясния си глас. — Днешният ден разделя този месец от предишния и ни дава възможност да положим ново начало. Днес лунната богиня си почива, но въпреки това нейната магика е край нас.

Суеверните селяни в отминалите времена понякога бяха говорили за лунната богиня, но самата аз не знаех много за нея. Останалите изглеждаха спокойни и изпълнени с очакване: бяха правили всичко това и преди.

Самата аз бях послушала Ривър и стоях между нея и Солис. Чувствах се защитена, сигурна и — за моя голяма изненада — мъничко нетърпелива. Предположих, че това е част от феномена с кодово название „Няма да ти уври главата“. Ан беше застанала срещу мен и ме наблюдаваше внимателно. Бях изумена от начина, по който се отнасяха с мен, и в пристъп на моментно безпокойство се зачудих дали няма да започна да левитирам или нещо от сорта. Виж, това би било нещо ново и различно.

— Хванете ръцете си — каза Ривър, — така че и двата ви палеца да сочат наляво.

Обърнах лявата си ръка с дланта нагоре, а дясната — с дланта надолу. Когато се събрахме, видях, че ръцете на всички пасваха перфектно една с друга — лява с дясна, дясна с лява. Яко.

— Знам, че и преди си била в кръгове — каза ми Ривър, — но те винаги са различни в зависимост от групата. Просто следвай останалите и всичко ще бъде наред.

Кръгът започна да се движи надясно край огъня. Първо се обърнахме с лица към пламъците, после, при следващата си крачка, се извъртяхме с лявата си страна към огъня. След това отново обърнахме лица към огъня и този път се извъртяхме надясно. Продължихме да се движим по този начин — наляво, напред, надясно, напред, наляво, напред, и така нататък. Въпреки че от мен се очакваше да прочиствам съзнанието си и да се подготвям за мига, когато магиката щеше да ме обгърне — алилуя! — нямаше как да не ми хрумнат няколко неща.

Първата мисъл беше, че на света нямаше по-щастлив човек от мен, когато модата на танцовите забави отмина. Аз бях страхотно дърво, лишена чувство за ритъм, с нулева способност да спазвам такта и пълна липса на разбиране относно това къде свършва моето лично пространство и започва това на партньора ми. Всемогъщи Боже, направо не исках да си спомням неизброимия брой унизителни танци, на които съм била подложена, и непохватните ми опити да следвам трилионите малки точни стъпчици. Бях известна като „хубавицата, която танцува като мечка“ в няколко различни държави.