Вечен живот - Страница 46

— Тази вечер около единайсет Зерузакур щеше да се вижда много добре — продължи Ривър и ако щете вярвайте, останалите вдигнаха очи и кимнаха заинтересувано.

Ръката, с която държах вилицата, се спря на половината път до устата ми, докато преравях мозъка си за тази дума. Звучеше ми леко познато. Е, какво пък, просто щях да попитам. Както се казва — няма глупави въпроси, само глупави хора.

— Какво е Зеру-закур?

Няколко човека ме изгледаха.

Най-накрая Солис ми отговори:

— Голямото куче.

Хубаво, това поне го бях чувала. Беше съзвездие. Също като Голямата мечка. Какво обаче му беше важното? Не можех да се сетя за нищо.

— Значи това съзвездие е много интересно, така ли? — попитах, докато пусках три бучки захар в чая си.

Този път всичките дванайсет чифта очи се насочиха към мен и аз се почувствах като неуко хлапе, изръсило някоя очарователна тъпотия. Минус момента с очарованието.

— Ще приема това за „да“ — промърморих и отпих внимателно от чая си. Беше врял.

Дори Ривър ме гледаше изненадано. Да изненадаш някого, живял хиляда и триста години, си беше сериозно постижение, така че спрях да пия.

— Какво искаш да кажеш? — смехът на Нел прозвуча неуверено.

— Знам, че това е съзвездие — казах, усещайки как раздразнението започва да се надига в мен. Погледнах към Рейн, който ме наблюдаваше с леко присвити очи, не злобно, а по-скоро замислено.

— Но… това е Голямото куче. Зеру-закур — дори Дайсуке, който винаги беше много учтив и мил, изглеждаше неспособен да повярва, че не схващам за какво става дума.

— Да бе, разбрах. И какво от това? — попитах, докато оставях чашата си с чай. — Просто ми кажете и след това всички заедно ще се посмеем на моята глупост.

Последваха няколко секунди мълчание, след което Ривър се обади със спокоен глас:

— Зеру-закур е древното има на съзвездието, което много хора днес познават като Голямото куче. Главната му звезда е Сириус, Кучешката звезда, и тя е най-ярката в небето.

— Хубаво — казах.

Всички мълчаха, като се изключи хихикащата Нел, но Ривър я стрелна с поглед и тя млъкна.

— Не сме сигурни защо — има много митове и легенди по въпроса, а множество от безсмъртните философи са изучавали загадката — но преди около пет хиляди години един безсмъртен астроном осъзнал, че по някаква причина звездите в Голямото куче отговарят почти точно на осемте извора. Или поне се смята, че са отговаряли съвсем точно преди няколко хиляди години. — Ривър си отчупи парче хляб в преднамерен опит да изглежда небрежно, след което се усмихна. — Не съм била там, така че няма как да знам.

— Извори? — повторих.

— О, бога ми, трябва да знаеш, че… — възкликна Нел и този път погледът, който Ривър й хвърли, беше пронизващ. Нел си пое дъх и сведе очи към ръцете си, насилвайки се да се усмихне фалшиво.

— Осемте извора или осемте династии на безсмъртните — продължи Ривър. — На нашата магика. Те са разположени върху земното кълбо по начин, отговарящ на разположението на звездите в Голямото куче. Тя наблюдаваше лицето ми в търсене на някакъв признак, че започвам да схващам за какво говори.

— Има… осем династии? — попитах.

В стаята беше тихо като в гробница.

— Не си ли изучавала това? Никога? Сигурна съм, че си чувала други аефрелифени да говорят за тези неща.

Замислих се:

— Да не би да говориш за столиците на безсмъртните? Като онази в Бразилия или другата в Австралия?

— Точно така — включи се Солис. Гласът му беше мек и внимателен. — Тези, които спомена, са две от тях. Има, или по-скоро е имало, шест други. Тези осем столици, в които са били разположени осемте династии, отговарят на осемте звезди в съзвездието Зеру-закур. Да разбирам ли, че никой не ти е говорил за историята на безсмъртните?

Спомних си Хелгар и нейната теория за Адам и Ева.

— Не и в подробности. Само за това как никой не знае как сме се появили или защо.

— Срещал съм хора, които никога не са чували за осемте извора — обади се Джес с дрезгавия си глас. — Хора, в чийто живот тези неща не са играли никаква роля по една или друга причина. Дяволите да го вземат, самият аз не знаех почти нищо, преди да дойда тук.

— Всъщност и аз съм срещала такива хора — каза Ан. — Да, повечето безсмъртни са наясно с изворите, но не ми е чак толкова странно, че някой може да не осъзнава значимостта им.

Благодаря ви, Джес и Ан, помислих си. Хрумна ми, че родителите ми може би е трябвало да ми разкажат за тези неща, за нашата история, за нашите сили. Може би имаше някакъв ритуал или нещо подобно, в края на който получаваш грандиозното прозрение. Възможно бе най-големите ми брат и сестра да са преминали през него преди… онази нощ. Това беше нещо, което никога нямаше да науча.

Ривър отново взе думата:

— Добре, Настасия. Съжалявам, задето те накарах да се почувстваш неловко. Хората идват от различни обкръжения и различни социални кръгове, в които има различни традиции и разбирания за това кое е важно и кое не. Понякога забравям този факт. — Усмихна ми се и аз си помислих, че това е най-искрената жена, която някога съм срещала. — Във всеки случай за мен ще бъде удоволствие да те науча — добави тя с изражение, което подсказваше, че тази идея наистина й допада. — По традиция тези осем извора са били основните… места, където е била концентрирана силата на безсмъртните. Не е ясно дали безсмъртните произхождат от тези места, но те със сигурност могат да извличат огромна мощ и магика от тях. Основното място, където магиката е най-силна, е в Южна Африка и се нарича Могалаквена. То отговаря на Кучешката звезда. От двете му страни, по линията на Тропика на Козирога, са разположени двата извора, за които вече знаеш — в Корал Бей, Австралия, на изток, и в Кампинас, Бразилия, на запад.