Вечен живот - Страница 35

Бях шокирана от това с каква лекота хората тук говореха за тези неща.

— Да бъдеш добър — и под „добър“ имам предвид да се противопоставяш на мрака в себе си, да не бъдеш зъл, но не и да се превърнеш в завършен светец, нали ме разбираш?…

Кимнах.

— Да бъдеш добър е избор, който човек трябва да прави отново и отново, всеки ден до края на живота си. Всеки един ден е изтъкан от хиляди решения, повечето малки, някои големи. С всяко решение ти си изправена пред избора дали да се извисиш към светлината, или да потънеш в мрака.

— О, Божичко — простенах. — Ама аз дори не искам да бъда чак толкова добра!

Усмивката озари лицето му.

— Ще ти издам една тайна: нито един от нас не взема непрекъснато правилните решения. Дори и Ривър, а тя е най-истински добрият човек, когото някога съм срещал.

— В такъв случай какъв е смисълът в това да полагаш усилия за нещо, когато знаеш, че нямаш шанс да победиш?

— Победата се постига по много различни начини. Чрез множество малки победи. Смисълът на този живот не е да бъдеш добър през цялото време. Смисълът е да бъдеш толкова добър, колкото можеш. Никой не е съвършен. Никой не постъпва правилно всеки път. Животът просто не е устроен така.

Вратата на кухнята се отвори и вътре влязоха няколко души: Лоренц, Нел, Ан и… викингското божество. Виждах Рейн всеки ден, разбира се. След съвместното ни миене на куче имах нещастието да работя с него или в близост до него още няколко пъти. Той говореше единствено когато го заговореха, никога не се усмихваше и никога не се смееше. Накратко казано — беше един отблъскващ и студен задник.

Продължаваше да ми се струва, че го познавам отнякъде, без да знам защо. Колкото повече го гледах, толкова повече ме дразнеше, но — леле, каква кармична ирония — подлата ми психика продължаваше да го намира за най-привлекателния човек, когото някога бях срещала. Което си беше изненадващо, защото Рейн не ми беше дал нищо, за което да се хвана, никакъв знак, че проявява какъвто и да било интерес към мен. Аз обаче бях привлечена от него, сякаш го познавах, сякаш в някакво неясно минало сме били заедно. За една трескава минута се зачудих дали не сме били двойка в някой минал живот, след което да сме се преродили, но после осъзнах, че самата идея за повече от един живот като безсмъртен беше безкрайно абсурдна.

И все пак аз не можех да го понасям — той нямаше нито една черта в характера си, която да ми допада, като се изключи пълната му и отегчителна отдаденост на идеята да твори добро. Хубаво, нека просто да кажем, че нямаше нито една черта в характера си, която да ми допада. Той беше най-досадният, лишен от емоции, глътнал бастун нещастник, когото бях срещала. Нещастник, чието цялостно излъчване направо ти крещеше в лицето: „По-добър съм от теб“. И въпреки всичко всяка нощ, докато лежах сама в твърдото си единично легло, той… ми липсваше, сякаш някога е бил до мен и сега си го исках обратно. Изгарях от страст по него, копнеех за присъствието му, за докосването му, исках да изпепеля маската му с целувките си, да го накарам да изгуби контрол, да диша учестено.

Искам да кажа, че по принцип не харесвам повечето мъже и ги възприемам като вещи за еднократна употреба. Рейн обаче ми беше влязъл под кожата и аз изпитвах дълбоко, неистово привличане към него, независимо дали това ми допадаше или не.

— Настасия? — Ашър ме гледаше. Всъщност всички ме гледаха.

Поех си дъх, взех един картоф и започнах да го беля яростно.

— Хубаво, обясни ми отново цялата тази работа с доброто и злото.

Другите се разсмяха (с изключение на Рейн) и се обърнаха, за да си вървят с широки усмивки върху поруменелите си от студа навън лица. Когато стигнаха до вратата, Нел се спря.

— Рейн? Вратата на стаята ми е заяла. Мислиш ли, че можеш да я погледнеш? — попита тя с една от обичайните си неустоимо сладички усмивки.

Рейн кимна и понечи да тръгне след нея.

— Рейн? — гласът на Ашър го накара да се спре на място.

— Да? — Тонът на Рейн беше почтителен. Определено не звучеше мило и дружелюбно, но беше коренно различен от презрителния и надменен начин, по който разговаряше с мен. Нел се спря, но Ашър й показа с жест, че може да си върви. След миг колебание тя се усмихна и излезе от кухнята.

— Описах постигането на нашата цел като вземане на верните решения в множеството избори, пред които се изправяме през всеки един ден от живота си — каза Ашър. — И се опитах да обясня как нито един от нас не е съвършен, как никой не е способен винаги да избира пътя на доброто, без да се провали. Казах, че животът просто не е устроен така. Можеш ли да представиш нещата по различен начин, за да помогнеш на Настасия да разбере какво имам предвид?

О, Бога ми, да, моля ти се, обясни нещата на Настасия, помислих си злобничко, след което моментално се зашлевих наум. Ето: направих избор в полза на злото точно тук, точно сега. Бях безнадежден случай.

Рейн изглеждаше ужасен, което ме накара да се почувствам малко по-добре. На него не му беше по-приятно да бъде край мен, отколкото на мен — да бъда край него.

— Как се справяш с постигането на твоята цел? — попитах с насмешка, докато запращах обелки от картофи към мивката. Той изглеждаше… просто невероятно, с разрошена от вятъра коса, искрящи очи и леко зачервено лице. Полагах усилия, за да не му скоча още тук, пред Ашър. Ако първо успеех да го зашеметя с тиган, можеше и да не се съпротивлява особено.

— Трудно е — промълви Рейн. — Това е най-трудното нещо, което някога съм правил. Това е непрестанна битка. Битка на живот и смърт.