Вечен живот - Страница 56

Господин Макинтайър ме зяпаше, загубил дар слово, а аз чаках да видя дали онова с пушека, който излизал от ушите, е само метафора, или ще се случи в действителност.

Той се завъртя и огледа магазина си, все едно го виждаше за първи път — избелелите рекламни плакати, ръждивите петна на металния таван, старомодните рафтове и изтъркания линолеум.

— Ти си тук от… колко, два дни? — попита ме той. — И вече се имаш за експерт?

Изсумтях:

— Не съм експерт в това как трябва да се управлява един магазин, но имам, нали разбирате, очи.

Мериуедър беше затаила дъх от началото на разговора и се запитах дали скоро няма да припадне от задушаване.

След още една минута, прекарана в пълна тишина, по време на която двамата със стария Мак бяхме приковали погледи един в друг, той отсече:

— Само гледай да не направиш голяма бъркотия. — Обърна се и тръгна към аптеката, добавяйки през рамо: — И се надявам, че ще почистиш всичко, което докоснеш!

Едва се сдържах да не се разсмея, докато гледах изуменото изражение на Мериуедър, вместо това обаче тръгнах към предната част на магазина.

— Не мога да повярвам, че се съгласи — промълви Мериуедър, след като най-сетне си пое дъх. — Когато аз му предложих същото, той имаше желание да ми откъсне главата.

— Така си е… трудно ще спечели наградата за най-милия човек на света. Ще си направим план и ще действаме бавно с преустройството, за да не му се набива на очи. Аз ще започна утре, а когато дойдеш, ти ще продължиш.

— Звучи ми добре — каза Мериуедър и ме дари с мимолетна, но искрена усмивка.

Съвестно останах до края на смяната си, след което се качих в малката си кола и подкарах към… е, предполагам, че можех да го нарека „вкъщи“.

Осемнайсета глава

Да видим. От едната страна беше предишният ми живот на дизайнерски дрехи, луди купони, пичове, които ми се лепяха непрекъснато, сексапилни, възбуждащи, забавни приятели, пътешествия когато и както ми скимне, забавления, забавления, забавления. От другата беше настоящият ми живот на дънки, вълнени ризи и работни обувки, слугинска работа в малка, забутана дрогерия, ставане по зазоряване, лягане в нещо като девет часа. Нямаше никаква причина настоящият ми живот да бъде по-добър, но той беше.

Тук за първи път от десетилетия, а може би от векове, стомахът ми се чувстваше… прилично. Винаги съм имала едно местенце вътре в мен, което усещах така, сякаш съм глътнала шурикен или фойерверк. Местенце, което беше изострено, болезнено, напрегнато. Понякога, когато се напиех здраво или си махнех главата по някакъв друг начин, това усещане леко намаляваше само за да ми го върне тъпкано на следващия ден. То всъщност не ме притесняваше, приемах го като някаква даденост. Живеех с него. Понякога беше по-зле, друг път по-добре, но обикновено почти не обръщах внимание на този извор на пареща, дразнеща болка дълбоко в мен.

Тази сутрин установих, че вече почти не я усещам. А не бях прилагала обичайното си самолечение от седмици, откакто бях дошла в Санаториума на Ривър. Всъщност беше шокиращо да осъзная, че вече от пет седмици съм в Ривърс Едж. Мястото ми се струваше едновременно ново и добре познато, сякаш съм прекарала тук месеци или години.

Всичко беше различно.

Вече ходех на съвсем истински уроци. Понякога ми преподаваше Ан, друг път Ашър, Солис или пък самата Ривър. Учеха ме на медитация, астрономия, ботаника, геология… Просто си помислете за нещо и най-вероятно ще се окаже, че имам такива часове. Ако материята беше суха или неразбираема, те проявяваха търпение. Учех за растенията, при това не само за тези, които растяха във фермата. Имаше толкова много растения, билки и цветя, които притежаваха специфични качества, материални или магически, и те можеха да бъдат използвани в заклинанията. Имаше различни форми на магика, при които се използваха растения, метали, скъпоценни камъни и кристали, масла или свещи. Различните хора откликваха по различен начин на различните типове магика в зависимост от същността си и техните заклинания ставаха особено успешни, ако използват правилния тип. Самата аз все още не знаех на кой тип магика откликвам най-добре. На практика изучавах всичко, защото всяко нещо в света беше свързано с магиката по един или друг начин и съответно бе свързано и с мен. Обясниха ми по-подробно и цялата концепция с осемте династии, а аз се опитвах да не трепвам или да не припадам, когато ми говореха за Исландия и рода на Улфур.

Виждах промяната. Дори чисто физически вече не изглеждах толкова болнава. Разбира се, естественият ми сексапил беше напълно замаскиран от мазолите по ръцете, прахоляка и сламките в косата ми, селяндурските дрехи и ежедневното третиране с парфюм „Птиче ако“, но поне кожата и очите ми изглеждаха по-здрави.

Спях. Вместо обичайния ми неспокоен четири-пет часов нощен сън, сега заспивах рано като надрусана скала и спях непробудно до времето, в което трябваше да ставам. Бях заякнала; вече без усилия носех кашоните в „При Макинтайър“, бутах кравите, за да влязат в обора, и вдигах дори най-тежките съдове в кухнята. Сънищата ми не бяха лоши. Често не можех да си ги спомня, но поне не бях измъчвана от непрестанни кошмари и не се събуждах изтощена.

Въпреки това обаче имах чувството, че този здравословен начин на живот ме убива. Ха-ха-ха. Виждах промяната, виждах разликата, но не смятах, че виждам прогрес.

Една неделя бях в час при Ривър и работех с различни метали. Всичко (а не само моят амулет), независимо дали беше естествено или сътворено от човека, притежаваше енергия, нещо като вибрации. Да, знам, звучи много Ню Ейдж, но просто ви излагам фактите, хора. Учех се да усещам вибрациите и енергиите, както и да синхронизирам своята собствена с тях. Това бе част от цялата идея на Тахти — да създаваш магика, като работиш с нещата, вместо просто да изсмукваш силата им, докато умрат.