Вечен живот - Страница 100

К оглавлению

100

— Настасия беше с мен — заяви Рейн кратко.

Нел се ококори.

— Не… тя е била в стаята си. А ти къде беше? Нямаше те в кухнята. Аз… исках да те питам нещо и теб те нямаше там.

— Настасия беше с мен през цялото време, откакто станахме от масата досега. Не е била в стаята си.

Едно мускулче пулсираше върху челюстта на Рейн — беше ядосан.

Възможността той да се застъпи за мен явно изобщо не беше хрумнала на Нел и това я обърка.

— Тя може да се е измъкнала за момент, да е изтичала, за да запали огъня, и след това да се е върнала — опита тя отново. — Ти къде беше?

— Настасия не е тичала никъде — отсече Рейн.

— Нел… какво имаш против Настасия? — попита Рейчъл.

— Нямам нищо против нея! — настоя Нел. — Само не мога да разбера защо всички й вярвате? Откакто е дошла тук, нещата са отвратителни! Над това място е надвиснал мрак, надвиснало е зло! Тя съсипа всичко!

Внезапно Ривър и Солис се озоваха от двете й страни.

— Всичко свърши, Нел — каза Солис нежно.

— Какво става? — попита Чарлз.

— Нел — Ривър постави ръка върху рамото й. — Знаеш какво ще ти кажа. Вече сме говорили за това. Ти премина всякакви граници и ще трябва да те помоля да напуснеш Ривърс Едж.

Ченетата на всички увиснаха, включително и моето.

Нел изглеждаше стъписана:

— Не! За какво говориш? Не аз, тя! Тя трябва да си тръгне! Тя е зла и е склонна към насилие! Тя се опита да ме нарани! Не исках да ви казвам, за да не създавам неприятности. Но тя използва магика върху мен! Опита се да ме нарани! Трябва да се отървете от нея!

— Нел — каза Ривър, след което я изчака, докато успее да фокусира погледа си върху лицето й. — Вече говорихме за това. За заклинанията, които беше направила в стаята на Настасия, и за останалите неща, които стори. Ти твориш черна магика, а ние тук не приемаме подобно нещо. На няколко пъти ти дадохме шанс да избереш различен път, но ти изглежда си неспособна да преодолееш омразата си. Сега, както вече обсъдихме, съм уредила да прекараш известно време при леля ми. В Канада. Ашър ще дойде с теб и ще ти помогне да се установиш, ако желаеш.

— Изобщо не разбирам какво се случва — промърморих.

— Това, което се случва, е, че ти победи! — Лицето на Нел се изкриви от гняв. — Ти, тъпа кучко! Опитваш се да се отървеш от мен от самото начало! Рейн обича мен! Той иска да бъде с мен! Но ти си го накарала да пожелае теб с помощта на магика! Видях ви да се целувате!

Моля ти се, земьо, разтвори се и ми позволи да пропадна в безкрайните ти дълбини, докато не се блъсна в ядрото ти и не изгоря. Моля те. Толкова много ли искам?

Нел опита да се нахвърли върху мен, докато аз стоях стъписана от смущение, но Ривър и Солис я хванаха за ръцете. Ривър започна да мълви думи и да рисува символи върху гърба и ръцете на Нел, докато тя крещеше, риташе и се гърчеше:

— Не! Спрете! Нищо не разбирате! Тя е виновна! Тя! Тя е създание на мрака! Всички го усетихме! Отървете се от нея! — последните й думи бяха удавени в писък.

Беше ужасна и покъртителна гледка, въпреки всичко. Можеше и да я мразя, но това не правеше нещата по-малко лоши.

Няколко секунди по-късно тя се срина на колене, хлипайки уморено. Солис внимателно я изправи на крака и я поведе към микробуса. Ан ги последва, обяснявайки с мек глас как ще съберат нещата на Нел и ще й ги изпратят. Самата Нел мърмореше нещо несвързано, по лицето й се стичаха сълзи и ако трябва да бъдем откровени, някогашната английска девица в момента приличаше на откачена вещица.

Пробвах да осмисля факта, че Ривър изглежда ми беше повярвала и бе застанала на моя страна въпреки всичко. Рейн стоеше близо до мен, но без да ме докосва. Видях, че юмруците му се свиват и отпускат, и бях наясно, че всички местят очи от него към мен, сякаш наблюдаваха игра на пинг-понг.

Ривър дойде при мен. Чувствах се, все едно бях прекарана през месомелачка. Всичките ми емоции бяха оголени, нервите ми бяха опънати до крайност.

— Добре ли си? — попита ме тя.

Помислих върху въпроса.

— Не. Честно казано, не съм.

Ривър ме дари с най-искрената усмивка на света и ме погали по ръката, след което извърна очи към Рейн. После наклони глава на една страна и погледна отново към мен, сякаш усещаше някаква грандиозна промяна в душата ми, за която самата аз все още не бях успяла да разбера.

Въздъхнах дълбоко. Очите й бяха все така приковани в мен.

— Какво искаш? — попита тя меко.

Преглътнах.

— Искам мястото ми да бъде тук — произнесох на глас това, което бях осъзнала по време на вечеря. — Да бъда щастлива и в мир със себе си. Искам да нямам нужда от нищо освен от нови знания. Искам да се чувствам в безопасност, да бъда една от вас, а не пришълка. Искам… мястото ми да бъде тук. Да бъда достойна, за да бъда тук. Толкова дълго, колкото мога.

Колкото и глупаво да звучи, бях на път да се разплача като хлапе, неспособно да скрие емоциите си. Паниката започна да се надига в гърдите ми, но аз не й обърнах внимание.

Помислих си, че в очите на Ривър има толкова много чувства, че бе невъзможно да са се натрупали там само за хиляда години.

— Това ли искаш? — попита ме тя.

— Да. Но… най-вече искам… искам да бъда себе си. Да бъда Лиля от рода Улфур. — Потърках лицето си с длан, чувствах се ужасно уморена. — Сега вече го знам и разбирам какво означава това. Искам отново моята сила. Моето наследство. Искам да бъда дъщеря на майка си и наследница на баща си.

Гласът ми трепна. Усещах в очите си онази топлина, която предвещаваше появата на сълзите. Сега вече всичко ми изглеждаше толкова ясно, толкова неизбежно.

100